Изповедта е много сериозна стъпка. Може да е трудно да признаеш за отрицателните си действия не само на външен човек, но дори и на себе си. Това е разговор с моята съвест. И трябва да се подготвите за този разговор предварително, сякаш това е последната изповед в живота ви.
Инструкция за употреба
1
Няма конкретна структура на изповедта. Не е необходимо да се говори за грехове в хронологичен ред или в тежест. Трябва обаче да приведете мислите си в ред предварително. И за да улесните този процес, направете малък „мамят лист“ на хартия. Напишете защо чувствате угризения. А също и събитията, които са ви накарали да извършите грешно нещо. Но не се намесвайте с други хора, изповядвайте греховете си, а не непознати. В противен случай това няма да е признание, а осъждане, но това е нов грях. Не се опитвайте да се оправдавате, напротив, трябва да осъдите, обвинявате и осъждате повече от делата си, за да получите прошка. Вашата подготовка е първата и много важна част от изповедта.
2
Втората част е самото тайнство. Не се срамувайте от свещеника, който ви изповядва за греховете си. Защото свещеникът е само посредник между вас и Бог. Тайната на изповедта е свещена, информацията от изповедта не се предава на никого. По-добре е да се изповядате след вечерната служба, свещеникът ще може да ви обърне повече внимание. Изповядайте греховете си открито и подробно. Не крийте нищо, трябва искрено да съжалявате за това, което сте направили. Всеки грях трябва да се обсъжда отделно. Не е достатъчно да се каже: „греховен“, важно е да назоваваме греховете по имената им: лакомия, прелюбодеяние, изкореняване на пари, гордост. За да ви помогне да съберете мислите си, свещеникът може да ви попита дали сте извършили грях. Ако не сте направили това, тогава не трябва да отговаряте: „може би да“. И също така не говорете за това, което не сте направили, без въпрос да ви изповядва, иначе ще изглежда като да се похвалите.
3
Не бива да говорите за един и същ грях всеки път, ако сте го изповядали веднъж. Изповедта трябва да бъде със скръб, съжаление и изкривяване на греховете, но не и със самообладание или дори с усмивка. Свещениците съветват да се изповядват поне веднъж на две седмици. Без значение на каква възраст идвате в храма, ако това е първата ви изповед, тогава греховете се изповядват от седемгодишна възраст.
