В началото на ХХ век Русия, която в продължение на няколко века активно разширява границите си, достига огромни размери - повече от 19 милиона квадратни километра, тоест около 1/6 от земята на земното кълбо. Границите й се простираха от тихоокеанския бряг на изток до полските земи по поречието на Висла на запад, от планините Памир на юг до бреговете на Северния ледовит океан.
Според преброяването в началото на 1900 г. в империята живеят 128 924 289 души (72, 5% от тях са руснаци). Населението на Санкт Петербург и Москва надхвърля 1 милион души. Страната ни имаше най-високата раждаемост в Европа, но и най-високата смъртност.
Хората, заселени на територията на Русия, са изключително неравномерни, в зависимост от естествените и исторически характеристики на регионите. В същото време над 80% от жителите на държавата живеят в селата и се занимават със земеделие. На огромната територия на страната се култивира голямо разнообразие от култури. Пшеница, ръж и овес растат в европейската част, овощните градини и лозята - в Бесарабия, Крим, памукът и коприната - в Централна Азия.
В началото на ХХ век е имало активно добив на минерали, предимно на въглища и желязна руда. Увеличението на производството на въглища и руда се свързва с бързо индустриално разрастване. Те започнаха да обръщат повече внимание на производството на петрол (Русия скоро излезе на първо място в света в тази посока). Наред със старите индустриални региони - Урал, Централен и Северозапад - се оформяха нови, въглищно-металургични юг и петрол Баку. Ръстът на производството позволи на Руската империя да се откаже от вноса на метал. Продукцията на машиностроителните предприятия се е утроила. Развитието на железниците допринесе за укрепване на икономиката.
Чуждестранните инвестиции в страната надвишават руските парични инвестиции. Благодарение на процеса на концентрация на производството, както и на банковия капитал в Русия, за кратко време възникват монополистични предприятия. В същото време ефективността на труда все още беше ниска. Руските работници останаха най-ниско платените в Европа, благодарение на което те бяха лесно повлияни от революционна агитация. Освен това обществото беше недоволно от бюрократичната система в държавата.
