Осемнадесети век е повратен момент в руската история. В края на 17-ти век, за европейските велики сили, Русия беше далечна и малко значима държава в самия край на света. Тя нямаше политическа тежест, достъп до морето и не претендираше за водещи роли в световната политика. В края на следващия век ситуацията на политическата сцена на Европа се промени драстично.
Осемнадесети век включва царуването на Петър I, ерата на дворцовите преврати и златния век на Екатерина II. Подобни възходи и падения във вътрешната политика предизвикаха неравномерността на нейното развитие в социалната и външната политика, но нейната обща насока остана съгласувана с реформите на Петър Велики.
Вътрешната и външната политика от този период са трудни за разделяне. Петър I планира да установи търговия с европейски държави, за това е необходим достъп до морето. Така през 1700 г. започва войната със Швеция. Той завършва едва през 1721 г., след подписването на мира в град Ништат, Русия получава достъп до Балтийско море. Но дори по време на войната стана ясно, че индустриалното развитие на страната не позволява мащабни европейски войни. За целта са нужни пушки, пушки, кораби и образован персонал. Войната изисква изграждането на фабрики, кораби и откриването на учебни заведения. До средата на века в Русия функционират 75 металургични предприятия, които осигуряват на страната необходимия чугун и изпращат метала за износ. Появи се боен и търговски морски флот и благодарение на редица технически университети, които бяха отворени, собствени военни служители.
Същата линия на развитие на държавата е продължена и от Екатерина II. След кървавата война от 1768-1774г Русия изтласка Османската империя от Черно море и получи достъп до Черно море. След разделението на Полша земите на Правобережната Украйна и Беларус влизат в Руската империя. В резултат на това търговският оборот се увеличи няколко пъти, броят на мануфактурите се увеличи и се появиха нови отрасли на производството. Така в края на 18 век Русия от далечна, незначителна държава на север се превръща в империя, играеща една от водещите роли в международната политика на онова време.
Мащабните реформи на Петър Велики и Екатерина II бяха малко подкрепени от старото благородство на страната. За да укрепи трона и императорската власт, Петър I започва активно да разчита на военното имение, разпределяйки земя за служба. Така благородството се появило и започнало да се укрепва. През първата четвърт на осемнадесети век благородството е разделено на лични и наследствени. Всички лица от това имение бяха задължени да служат. С течение на времето правата на благородството се разширяват все повече и повече. Земите и титлите започват да се наследяват и в края на века службата престава да бъде задължителна. Разширяването на правата на благородството доведе до поробителство на селяните и до няколко мащабни бунта на хората.
Друга особеност на този век е секуларизацията на обществения живот. Петър I премахва патриаршията и създава свещен синод, а Екатерина II решава да конфискува църковните земи. Църковната реформа е началото на абсолютистичния период на руската история. Към края на 18-ти век, под влиянието на идеите на Волтер и Дидро, в страната се утвърди просветен абсолютизъм. В Русия започва да се развива светска култура, появи се театър, Фонвизин пише своите комедии, скулптура и церемониален портрет се появяват във визуалните изкуства.
През този век страната е избрала пътя, който е настигнал европейските страни, като взема от тях това, което им харесва. Тази линия на развитие повлия на съзнанието на обществото, развитието на културата, науките и социалната мисъл.
