Крепостното право, преобладаващо в продължение на много векове в Руската империя, през деветнадесети век се превръща в сериозна спирачка за развитието на страната. И този факт в руското общество тогава беше осъзнат от мнозина. Въпросът беше само един: как да премахнем крепостта?
Селската реформа в крепостна Русия според историци и икономисти е узряла около век преди премахването на крепостното право. Очевидно самите монарси, които царуваха през цялото това време, също разбираха това. И като Павел I и Александър I дори предприехме някои стъпки за решаване на този проблем. Но всичките им опити бяха почти безплодни.
Подготовка на селската реформа
През петдесетте години на XIX век руското правителство започва да разбира, че ако крепостното право не бъде премахнато с царски указ и за приемливи условия за властта, то ще бъде премахнато отдолу от самите селяни с непредвидими последици.
Затова през 1857 г. при правителството е създаден секретен комитет, на когото е възложена задачата да подготви селската реформа. Година по-късно император Александър II обявява в благородни кръгове решението си за предстоящото премахване на крепостта и Тайният комитет е преименуван на Главен комитет. На място се създават провинциални комитети, за да се развие селска реформа.
В началото на 1861 г. правителството внася на Държавния съвет за разглеждане Регламента за освобождаване на селяни. Без забавяне той се одобрява от Държавния съвет и се представя на императора за одобрение. А на 19 февруари манифестът „За всемилостивото даване на крепостници на правата на статута на свободни селски хора” е подписан от Александър II.
