В демократично организирана държава всяка политическа сила има възможност да донесе своите идеи и проекти на по-широкото население. Борис Юлиевич Кагарлицки е един от лидерите на лявото движение в Русия.
Детство и младост
Борис Юлиевич Кагарлицки е роден на 28 август 1958 г. в обикновено съветско семейство. Родителите живееха в Москва. По своята социална принадлежност принадлежи към категорията на творческата интелигенция. Бащата на бъдещия дисидент изучава литературата като феномен на човешката култура. Майката преподава на учениците основите на чуждата литература и работи като преводач от английски. Дете от ранна възраст израсна в атмосфера на политическа дискусия и творческо търсене. Чета много.
Борис учи добре в училище. Активно участва в обществения живот. Той се занимаваше със спорт. Гледах с интерес как живеят неговите връстници и какви цели си поставят за себе си в бъдеще. Биографията на Кагарлицки можеше да се развие по традиционната схема. През 1975 г., след като получи сертификат за зрялост, младежът влиза в известния GITIS без много усилия. И не защото баща му изповядва в тази институция. Запасът и качеството на знанията, които Борис притежаваше, му позволиха да стане студент на всеки хуманитарен университет.
По бойната пътека
Кагарлицки беше възпрепятстван да получи висше образование от своите хобита. За разлика от връстниците си, които прекарвали свободното си време с момичета, синът на съветските интелектуалци изучавал неортодоксални произведения, критикуващи марксизма. И не само учи, но и сподели мислите си с другарите си. Подобно поведение не остана незабелязано от системата за държавна сигурност. След като призова за разпит в КГБ, Борис е изгонен от института за антисъветска пропаганда.
Репресиите от властите не направиха правилно впечатление на Кагарлицки. По-скоро обратното. С нова сила и ентусиазъм той се зае да организира нелегален кръг, чиито членове се застъпваха за освобождаването на работническата класа. В наказание за подобно „творчество“ Борис и неговите другари в борба прекараха повече от година зад решетките. След като бе освободен от помилване, озлобен дисидент едва ли намери неквалифицирана работа. Но той започва усилено да пише статии и да ги публикува в чужди вестници и списания.
