По време на Великата отечествена война командирът на 69-и гвардейски танков полк Иван Никифорович Бойко е два пъти удостоен с най-високото съветско отличие. Командирът получава първата звезда на Героя на Съветския съюз през януари 1944 г. на украинския фронт. Втората награда е връчена на командира през април същата година, когато повереното му отряд достига границата с Румъния.
Детство и младост
Иван Бойко е от село Жорчище Виница област, където е роден през 1910 година. Селянинът на селяните бил голям, затова момчето си търсело работа всяко лято, а през зимата научил училищни дипломи. През 1927 г. в родното си село младежът завършва седемгодишното училище и постъпва в медицинския колеж във Виница. След това той работи като счетоводител на държавно стопанство-счетоводител.
30 години
През 1930 г. Бойко подава доброволен труд в Червената армия. Отначало той оглавява отдела на артилерийския полк на кавалерийската дивизия, а когато решава да свърже живота си със службата, е записан в 1-ви танков полк, командва машината Т-26. От този момент започва военната биография на известния танкер. Иван получава военно образование в бронирано училище, а след това и в курсове. През 1937 г. старши лейтенант отишъл в дежурен пункт в Трансбайкалия, воювал на Халкин-Гол.
По време на войната
Бойко дойде на фронта в първите дни на войната, командваше батальон на Централния, а след това и на Западния фронт. В битката при Тула през 1942 г. той е ранен и след здравна поправка се връща от болницата в поделението на поста командир на танков полк. Той се сражаваше край Ржев, където имаше ежедневни изтощителни битки.
През пролетта на 1943 г. звеното е близо до Курск. Всяка минута почивката се използва от командира за обучение на бойци. Когато започна операцията в Курск, Бойко веднага усети нейния обхват. По-късно това беше наречено историческо и през лятото на 1943 г. полкът претърпя тежки загуби, но не спря да се бори. В онези дни Иван Никифорович лично унищожи 60 вражески машини и въпреки раната си, продължава да остава на бойни позиции. Заедно с армията той се озова в родния си край, а след това продължи победния си път.
Два пъти герой
Важен момент в кариерата на военен ръководител беше операцията Житомир-Бердичев. В самия край на 1943 г. отряд, ръководен от Бойко, окупира голям жп възел Казатин. Когато градът е освободен, командирът проявява смелост и изобретателност. Конвоят танкери, като направил 35-километров изстрел, неочаквано за противника влязъл в града директно по железопътните коловози - такава военна история все още не знае. За тази операция гвардията, подполковник Бойко беше отличена със Златната звезда на героя.
От февруари 1944 г. Иван Никифорович ръководи 64-та танкова бригада на украинския фронт. Отрядът освободи Черновци, войниците преминаха Днепър и Прут и нападнаха укрепените позиции на противника от другата страна. С мощен шут бригадата стигна до границите на СССР, а след това стигна до Берлин. За приноса си към операцията „Проскуровски-Черновци“ знаменитият командир за втори път бе удостоен с най-високото отличие на СССР.
