„Мъртви души“ е едно от най-ярките произведения на Николай Василиевич Гогол. Стихотворението, описващо руската действителност от деветнадесети век, има голямо значение за руската литература. Произведението имаше голямо значение за самия автор: Гогол го нарече „национална поема“, създадена с цел първо да се разкрият недостатъците, а след това да се промени облика на Руската империя към по-добро. Идеята да напише книга за купувач на мъртви селяни беше предложена на Александър Гогол от Пушкин.
Раждането на жанра
От писмата на Николай Василиевич Гогол следва, че първоначално произведението е създадено като лесен хумористичен роман. Докато пишете обаче, сюжетът изглеждаше на автора все по-оригинален. Около година след началото на работата Гогол най-накрая определи друг, по-дълбок и обширен литературен жанр за своето дете - Мъртвите души станаха стихотворение. Писателят разделя произведението на три части. В първия той реши да покаже всички недостатъци на съвременното общество, във втория - процеса на коригиране на личността, а в третия - живота на героите, които вече са се променили към по-добро.
Време и място на създаване
Работата по първата част от работата отне около седем години. Гогол започва да го пише в Русия през есента на 1835г. През 1836 г. той продължава работата си в чужбина: в Швейцария и Париж. Основната част от произведението обаче е създадена в столицата на Италия, където Николай Василиевич създава през 1838 до 1842 година. Има табела, споменаваща този факт, на домашен номер 126 на ул. „Роман Систина“ (през Систина). Гогол внимателно работи върху всяка дума от стихотворението си, като многократно пренаписва написаните редове.
Публикуване на стихотворение
Ръкописът на първата част на произведението беше готов за публикуване през 1841 г., но не премина през етапа на цензура. Възможно бе да се издаде книгата втори път, в това Гогол беше помогнат от влиятелни приятели, но с известни резерви. И така, на писателя е предоставено условието да промени името. Затова първата публикация на стихотворението беше наречена „Приключенията на Чичиков или мъртви души“. Така цензорите се надяваха да изместят фокуса на разказа от обществено-политическата система, която Гогол описва, към главния герой. Друго изискване за цензура беше да се измени или премахне от стихотворението „Приказки на капитан Копейкин“. Гогол се съгласи значително да промени тази част от творбата, за да не я загуби. Книгата е публикувана през май 1842 г.
Критика на поемата
Публикацията на първата част на поемата предизвика много критики. Писателят беше нападнат както от служители, които обвиниха Гогол, че е показал, че животът в Русия е чисто негативен, което не е така, така и от привърженици на църквата, които вярвали, че човешката душа е безсмъртна и следователно по дефиниция не може да бъде мъртва. Колегите на Гогол обаче веднага похвалиха значението на произведението за руската литература.
