Игор Ливанов е руски актьор, чиято филмография включва над петдесет роли във филми и телевизионни предавания. Повечето зрители го познават от филма „Тридесета гибел!“, В който Ливанов играе афганистанския ветеран от войната Сергей Черкасов, който влезе в неравна битка с мафията. Трудни тестове паднаха върху актьора и в личния му живот. И само той знае колко трудно беше да се издигне след поредния удар на съдбата.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/33/igor-livanov-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Биография: семейство, детство, учене
Игор Евгениевич Ливанов е роден в Киев на 15 ноември 1953 г. Родителите му се срещнали по време на войната и в мирно време намерили призванието си в кукления театър и актьорската професия. Дядото на бащата на актьора е бил свещенослужител, той е застрелян по фалшиви обвинения в шпионаж. Дори в съветските времена, които не бяха лесни за религията, семейството на актьора си остава вярващ; малкият Игор е кръстен и редовно е приведен в църква.
Художникът има по-голям брат - не по-малко известният актьор Аристарх Ливанов (1947). Игор Евгениевич смята, че бъдещето им е било предопределено от професията на родителите. Аристарх любезно прие съдбата си и скоро напусна да учи в LGITMiK. Но по-малкият брат се опита да протестира. От пети клас той посети секцията по бокс и показа много прилични резултати, като загуби само един двубой.
Въпреки това спортистът от Ливанов не успя, защото след училище майка му го убеди да влезе в LGITMiK след брат си. Бъдещият актьор учи по курса на Игор Олегович Горбачов, получава диплома през 1975 г. Той обичаше да учи, но в началото не се получи с актьорска кариера. В драматичния театър Уляновск, където Ливанов беше приет след завършването си, той не можа да намери общ език с главния режисьор. За да не изработи необходимите две години за разпределение, Игор реши да се присъедини към армията. Служи в Далечния Изток в части от морската пехота.
Творчество: роли във филма и театъра
След армията актьорът и съпругата му се преместват в Ростов на Дон и получават работа в Младежкия театър на Ростов. Още в първия сезон Ливанов изигра единадесет роли. През 1978 г. се премества в Академичния драматичен театър „Горки Ростов“, където остава 10 години. Скоро художникът прави своя филмов дебют: през 1979 г. получава роля във филма „Несподелена любов”. Този филм не добави популярност на Ливанов, обаче на снимачната площадка той се срещна със съветските филмови звезди Ина Макарова и Леонид Марков.
Следващият екранен герой на Игор Евгениевич беше преводачът Саша Ермоленко от военния екшън филм „Мерцедес избяга от гонитбата“ (1980). След този филм на актьора е възложена ролята на благороден герой и борец за справедливост. Най-често му се доверяваха на ролите на военните, представители на закона, безстрашни и силни мъже.
През 80-те години актьорът участва в шест филма, но нито един от тях не направи звезда от него. Най-вече Ливанов имаше късмет с партньори, той участва с Михаил Улянов, Инокентий Смоктуновски. В театъра също нещата не вървяха добре. Главният режисьор се промени, а съпругата му започна да се намесва твърде нетърпеливо в творческия процес, което никак не се хареса на Ливанов. Имаше кавга, художникът изпадна в немилост. Под покровителството на по-големия си брат той успява да се премести в столичния детективски театър под ръководството на своя съименник Василий Ливанов.
Скоро дългоочакваната слава дойде на актьора. Заедно с брат му те изиграха главните роли в екшън филма „Тридесетият унищожител!“, Който беше издаден през 1992 г. За кариерата на Ливанов 90-те преминаха по-плодотворно. Публиката горещо прие много творби с негово участие:
- Кодексът на безчестието (1993);
- „На ъгъла, близо до Патриарсите“ (1995);
- „Игра за пътника“ (1995);
- Графинята Монсоро (1997).
Добрата физическа подготовка беше полезна за актьора по време на изпълнение на трикове. Той скочи от голяма височина, хвърли се под подвижен влак, падна от хеликоптер, окачен на кабел на километър и половина от земята. По-късно Ливанов се оплака, че опитът за привличане на каскадьори тогава е слабо развит в руското кино. В резултат на един от триковете той получи сериозно нараняване на гръбначния стълб и по чудо избяга от увреждане.
В нулевите години актьорът премина към роли в сериала, който за една нощ изпълни руската телевизия. Сред най-известните серийни произведения на Игор Евгениевич са:
- „Империя под атака“ (2000 г.);
- „На ъгъла, близо до Патриарсите“ 2-ра, 3-та, 4-та част (2001, 2003, 2004);
- „Господа офицери“ (2004);
- „Саботаж“ (2004);
- „Лов на тротоара“ (2005);
- „Едно семейство” (2009);
- „Танго с ангел“ (2009).
Театралната кариера на Ливанов продължи в Московския театър на Луната под ръководството на Сергей Проханов, където актьорът продължава и до днес. Игор Евгениевич опита ръка в популярни телевизионни предавания. Например, през 2003 г. той участва в програмата "Последният герой", а през 2007 г. - в бокс шоуто "Цар на пръстена".
Филмът "72 метра" (2004 г.), посветен на подводници, е особено близък с Ливанов, защото той самият е служил във флота, а третата му съпруга е от семейството на морски офицер.
Актьорът изигра една от нетипичните за себе си роли в телевизионния сериал Vangeliya (2013). Пред публиката той се появи в образа на германския диктатор Адолф Хитлер. През 2018 г. с участието на Ливанов излиза криминалната поредица „Посолство“.