Говорейки за автора на операта, обикновено наричат композитора. Но всяка опера все още има автор, написал литературния си текст. Понякога се случва композиторът сам да напише текста, както А. Бородин направи за своята опера княз Игор, но по-често композиторите поверяват такава творба на поети.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/40/gde-najti-literaturnij-tekst-operi.jpg)
Операта понякога се нарича елитарна форма на изкуство, т.е. достъпен само за тесен кръг от любими. Това, разбира се, е преувеличение, но много хора наистина намират този жанр за прекалено сложен за разбирането им. По-специално такива слушатели се оплакват, че не могат да разберат думите, които се пеят в операта.
В известна степен за това са виновни съвременните оперни певци, които напълно са спрели да обръщат внимание на дикцията, за разлика от певците от „старата школа“. Ако обаче човек не е свикнал да възприема класическия начин на пеене, той може да има проблеми с добрата дикция на певците. Въпросът се усложнява от факта, че от Русия на Запад е дошла традиция, която идва от Запада - оперите на чуждестранни композитори се изпълняват не в руския превод, а на оригиналния език. Разбирането на операта може да бъде подпомогнато от предварително запознаване с либретото.
Какво е оперното либрето
Думата "либрето" се превежда от италиански като "малка книжка". Това е името на литературния текст на операта. Понякога композиторите използват независими литературни произведения като либрето. Така направи, например, С. Даргомижски, написвайки опера върху пълния текст на трагедията „Каменният гост“ на А. С. Пушкин. А. А. Римски-Корсаков направи същото с поредната трагедия на А. С. Пушкин - „Моцарт и Салиери“. В такива случаи остава само да намерим литературния източник на операта и да я прочетем.
Но все пак подобни случаи в композиторската практика са доста редки. Обикновено литературният източник на операта се обработва при писане на либретото. Понякога дори сюжетът се превръща в негова противоположност, както се случи с историята на А. Пушкин „Пиковата кралица“ при създаването на едноименната опера на П. Чайковски. В този случай е безполезно да се запознаете със съдържанието на операта според литературния източник.