Какво е телепатия? Телепатията е взаимодействието на един субект с друг без никакви външни средства на сетивата или възприемането на случващото се в нечия друга душа (чувства, идеи) по суперсензорно и директно.
Телепатията обхваща огромна област от факти, която включва т. Нар. Прехвърляне или четене на мисли и умствено внушение, когато един (агент) измисля например някаква карта, число, фигура или друго (умствено внушение от една страна), а другото (пациентът)) отгатва какво е било предназначено, докато е в друга стая (четене на мисли от друга страна, тоест прехвърляне на мисли, умствено внушение плюс четене на мисли. Трябва да се отбележи, че досега не е спазена точно установена терминология.
Самият термин телепатия означава възприятие или усещане на разстояние, възприемане на далечното. Явленията на телепатията са били известни в древни времена. Има безброй опити да бъдат обяснени научно. Ето някои от тях. Известният учен Месмер обясни намагтяващия ефект на погледа чрез изтичане от тялото на магнетизаторите на специална безтегловна "магнитна течност", която се подчинява на механичните закони. Известният барон Райхенбах научи на широкото разпространение във Вселената на специална одична или одилова сила, която е в тясна връзка със силите на физическия свят. Именно на тази сила той приписва явленията на органичния магнетизъм.
В модерно време те започнаха да говорят за някои нервни импулси. Процесът на телепатично предаване на мисълта протича като специален тип движение (мозъчни вълни), предавано през „етера“. Опитите за чисто физическо обяснение на телепатията не са изненадващи. Тези опити са много естествени и законни, въпреки че към тях трябва да се подхожда с прекомерна степен на предпазливост. Необходимо е да се отбележи и другата - духовната страна на телепатичното действие. Фактите позволяват да се установи такава комуникация, освен външните сетива, между две или повече лица, че всички актове на умствена дейност на една от тях ще бъдат отразени в психичната сфера (в мозъка) на другия - перцептора или среда. Този вид комуникация може да се нарече и телепатия.
Телепатичната възможност за познание може да се разглежда като обикновен специален случай на друга трансцендентална способност на познанието - абсолютна или пряка ясновидство. Можем да приемем следните теории (телепатични хипотези). Взаимодействията се осъществяват директно между висшите нервни центрове (мозъци) на хората, участващи в този въпрос. Вероятно е също така, че в актове от този вид има пряко взаимодействие между духовните принципи на хората. Възможно е да съществува гледна точка между тези хипотези, че съществува определено духовно възприятие и мозъкът получава информация. Какво е значението на телепатията за християнската религия?
Във фактите на телепатията теологът намира за себе си положителните психологически основи на християнското учение или самата концепция за религия, която се схваща като връзка между Бог и човека. Телепатията ни казва, че човешката душа е в състояние да отрази върху себе си някои външни влияния без помощта на някакви видими чувствителни органи, а именно въздействието върху нея на друга душа. Следователно ние сме изправени пред факт, който е напълно аналогичен на този, който стои в основата на религиозните отношения между Бог и човека. С оглед на тези ясни доказателства няма причина да се отхвърля възможността и валидността на религията в смисъл на ефективно съединение на Бога и човека.
В допълнение, фактите на телепатията са оправдани и други позиции на християнското учение. Например за връзката на видимите и невидимите светове, учението за ангели, светци и тяхното ходатайство за хората, общуването на живите с мъртвите чрез молитва. Това е положителната стойност на изследването на телепатията за теологията на християнството. Но фактите на телепатичните действия, когато се злоупотребяват, могат да получат напълно противоположно отношение. Така че, неверието няма да забави да търси подкрепа в тях в борбата срещу християнството. Фактите на подобни явления могат да послужат като популярна „отрицателна критика“ на вярата и формирането в обществото на рационалистична теория за субективните визии (ако говорим за ясновидство, явление на мъртвите). Освен това човек може да срещне различни тъмни сили, действащи върху неговото съзнание. Понякога именно демоните са източникът, от който получаваме знания на духовно ниво. Има възможност черното да бъде заменено с бяло. Човек, който е любител на посредствеността, ясновидството става отворен за действието на тъмните сили върху себе си. Следователно Църквата е неблагоприятна за екстрасензорното възприятие. Това знание отвежда човек далеч от Бога и идеите за света, неговото битие.
Ако духовното възприятие ни казва за онази сфера, в която няма Бог, тогава това е доказателство за влиянието на силите, които недоволстват съществуването на Бог. Потвърждение за това намираме в изявлението на аполога от първите векове на християнството, че човешката душа по природа е християнска. Именно дотолкова, че човек като създание е не само чисто материален и се стреми към всякакви мистични, мистериозни знания. Това, което може да бъде скрито от нас в емпиричния свят. Много е важно да не обърквате източника и да не попадате под влиянието на неприемливи за християнството неща и сили.
