Емил Горовец е известен поп певец, чиято популярност падна на 60-те години. Славата и известността дойдоха на певицата след изпълнението на песните „Дразнички“, „В Москва ходя“, „Сини градове“. Става лауреат в конкурса за естрадно изкуство през 1960 година.
Известни композитори и поети писаха поезия и музика за него. Записите му бяха публикувани в голям брой, а гласът му неизменно звучеше от всички радиостанции. Горовец изпълни песните си на три езика: идиш, украински и руски. В пика на своята популярност певецът изведнъж изчезна и тогава започнаха да се появяват слухове за смъртта му, но в действителност той беше принуден да емигрира от Съюза.
Детски години
Емил е роден в еврейско семейство в украинския град Гайсин през 1923 година. Баща му беше ковач и се надяваше синът му да тръгне по неговите стъпки, но съдбата постанови друго. Момчето беше най-младото в многодетно семейство, където освен него имаше още четири деца.
Емил учи в еврейско театрално училище и от детството си имаше красив глас. Още докато е студент, той успява да влезе в местния театър, където за първи път се изявява на сцената.
Войната се намеси в съдбата на тийнейджъра. Семейството се евакуира в Ташкент, където момчето се срещна с ръководителя на Държавния еврейски театър - Соломон Михоелс. Театърът му също е евакуиран в Узбекистан. Тайно от родителите си момчето влезе в актьорското училище, което е назначено от Михоелс. Талантът и красивият му глас позволиха на бъдещия певец да се присъедини към трупата и по-късно заминава за Москва с тях.
Творчески начин
В столицата младежът влиза в музикалното училище. Гнезин и става актьор на Държавния еврейски театър. В края на 40-те театърът претърпя множество арести, след добре известния „случай на лекари“. Емил напуска театъра, прехвърлен е на вечерно образование и отива да търси работа.
Отначало той пее в кината преди сеанси, изпълнява в малки кафенета и с големи трудности печели от прехраната си. На едно от тези изпълнения младежът е забелязан от ръководителя на джаз оркестъра Е. Роснър и го кани в своя екип. Скоро те започват да разпознават певеца, а година по-късно той става лауреат на конкурса за естрадни артисти за самостоятелното си изпълнение „Freilax“.
По-нататъшното творчество на певеца е свързано с популярния през онези години ансамбъл „Мелодия“, а също и на концерти с много известни изпълнители и музиканти от онези години. Емил пее всички песни, които вече са на руски, които той научи едва когато пристигна в Москва.
Първият му запис е издаден през 1963 г., където певецът събира най-добрите си песни на много езици. След освобождаването си Емил става много популярен в целия Съветски съюз. Сътрудничеството му с Павел Едоницки и Андрей Петров даде на любителите на музиката огромен брой песни.
Скоро певицата започва да е първата в страната, която изпълнява песните на западни певци, превеждайки ги на руски. На концертите му непроменена пълна зала и записи разпродадени моментално. Той стана наистина поп звезда, с която малцина можеха да се сравнят през онези години.
Отпътуване от страната
През 70-те ситуацията в страната се промени, Хоровец беше принуден да емигрира в Израел, като беше на самия връх на славата си. В родната си земя той не можа да намери място, талантът му не беше в търсенето, след две години той отново се премести и се озова в САЩ.
В Америка Емил Горовец се изявява в ресторанти, работи в няколко радиостанции и става учител по вокал. В продължение на две десетилетия той продължава да обикаля Европа и два пъти идва в Москва.
Певецът почина в Америка през 2001 г., когато беше на 78 години.
По-възрастното поколение вероятно все още помни известния вокалист, неговия красив глас и прекрасни песни.
