Тържествени маршове и искрени песни се пишат от хора, които живеят наблизо, на близка улица или дори в съседна къща. Едуард Колмановски, известен съветски композитор, написа много произведения, които днес звучат толкова актуално, колкото и в миналите години.
Стартови условия
Народният артист на Съветския съюз Едуард Савелиевич Колмановски е роден на 9 декември 1923 година. Семейството живееше в град Могилев. Баща ми работеше като лекар. Майка се занимаваше с домакински работи. Момче с млади нокти демонстрира музикални способности. Къщата имаше акордеон и китара. Родителите забелязали това своевременно и записали детето в музикално училище. Когато Едик беше на 15 години, бъдещият композитор влезе в прочутата школа на Гнесин, която се намира в Москва.
През лятото на 1941 г. войната започва, но Колмановски не е приет в армията поради лошо здраве. Четири години учи в Московската консерватория по композиция. Евакуиран с персонала на образователната институция, той живее в сибирския град Омск от година и половина. Още в студентските си години Едуард написа няколко романса към стиховете на Александър Пушкин и Робърт Бърнс, които бяха изпълнени от известни съветски певци. През 1945 г. сертифициран композитор идва да работи в музикалната редакция на Всесъюзното радио.
Професионална дейност
През годините на работа по радиото Колмановски композира камерни и симфонични творби, свири за поп оркестър. Той си сътрудничи тясно с известни поети и пише песни. В средата на 50-те години по радиото се чува „Мълчанието“ на думите на Владимир Орлов, а „Обичам те живота“ на думите на Константин Ваншенкин. Тези песни донесоха на композитора всесъюзната слава. В началото на 60-те в ефира се обажда песен, озаглавена „Искат ли руснаците войни“. Колмановски го е написал по стиховете на тогава известния поет Евгений Евтушенко. Всъщност това беше манифест на съветския народ относно тяхната политика за мир.
Критиците и експертите отбелязаха невероятната способност на композитора да говори по високи теми без патос и вулгарна помпозност. Спокойно и у дома. Това свойство е рядкост при хора, създаващи музикални композиции. По-късно Едуард Колмановски създава песни за живота на обикновените хора, които лесно се запомнят. Те се пееха както на трапезата, така и при тържествени случаи. Такива произведения включват Бирюсинка, Валс за Валс и Крейн. Колмановски много тактично деликатно разкри връзката между мъжете и жените. Песента „Кажи ми за любовта“ все още остава в търсенето.
