Древното вавилонско царство възниква в началото на второто хилядолетие пр.н.е. д. и загуби своята независимост, всъщност престава да съществува през 539 г. пр.н.е. д. след завладяването от персите. Най-ранните археологически находки във Вавилон датират около 2400 г. пр.н.е. д.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/88/drevnee-vavilonskoe-carstvo-mestopolozhenie-sobitiya-zakoni.jpg)
Местоположение на Древното Вавилонско царство
Древното вавилонско царство според историците се е намирало между Тигър и Ефрат, на територията на съвременен Ирак, на юг от Месопотамия. Столицата на щата е град Вавилон, по който е кръстен. Основател на Вавилония са семитските хора на амореите, които от своя страна наследили културата на предишните състояния на древната Месопотамия - Аккад и Шумер.
Древен Вавилон е бил на кръстовището на важни търговски пътища, но в началото на развитието на царството е бил малък град без очевидни политически амбиции. Официалният език на Древното вавилонско царство е писменият семитски акадски език, а шумерският език е използван като култов език.
Ранната история на Вавилония
Царството на Акад, начело с 3-та династия на Ур, известно време контролира ситуацията в Месопотамия, като се стреми да установи господство в региона. Бил заловен от акадските войски и Вавилон.
Нашествието на амореите обаче през XX век. Преди новата ера. д. доведе до разгрома на III династия на Ур. Кралството на Акад е разрушено и на руините му се появяват редица независими държави, включително Древното вавилонско царство.
Стария вавилонски период и законите на Хамураби
Смята се, че Вавилон се превръща в независимо царство в началото на XIX век. Преди новата ера. е., а негов основател е аморейският владетел Суму-абам. През следващите години вавилонските царе се стремят да увеличат площта на своята държава. Това е постигнато най-добре от цар Хамураби, управлявал от 1793 до 1750 г. пр. Н. Е. д. Той е превзет от Ашур, Ешнуна, Елам и други области на Месопотамия. В резултат на това Вавилон стана център на голяма държава.
Хамураби е разработил редица задължителни закони във всички региони на Древното Вавилонско царство. Текстът на законите се считаше за свещен и беше издълбан върху базалтов стълб. В по-голямата си част статията регламентира поземлените отношения с разпределението на различни видове имоти: общински, частни, храмови. За нарушаване на чуждо имущество във Вавилонското царство са установени жестоки наказания.
Касит инвазия
Регионите на Древното вавилонско царство били нападнати от различни съседни племена. И така, армията на Касите през 1742 г. пр.н.е. д. нахлува във Вавилония и нанася сериозни щети на кралството, въпреки че все още не е настъпило пълно завладяване на страната. В същото време индоевропейските хетски племена атакуваха държавата. В резултат на тежки войни каситите успяват да покорят цялото вавилонско царство.
Завоевателите обаче възприели по-висока култура на завладените хора. Благородството Касит здраво се сляло с вавилонския. Управлението на династията Касит се смята за политически най-силното в Древното вавилонско царство.
По-специално през този период отношенията с Египет значително се засилиха в различни области и най-вече в търговската сфера. Много принцове от династията Касит бяха дадени да се женят за египетските фараони.
Истинската сила на Древен Вавилон обаче не можа да бъде постигната. Войните с Асирия и Елам отслабват кралството през 1150 г. пр.н.е. д. династията Касит е свалена от нахлуващите Еламити.
Периодът на асирийското управление
Обаче силите на Елам вече не бяха достатъчни да контролират Вавилония. Нещо повече, ситуацията се влошаваше от враждебното отношение на местното население към нашествениците. Кризата завърши с мощен социален взрив и сваляне на силата на Елам. Бе установен много важен паритет между страните, тъй като наблизо агресивно настроената Асирия набира сила.
Кризата от онова време, която обхвана Месопотамия и Египет, позволи на асирийската армия, без да срещне почти никаква съпротива, да завладее обширна територия, включително Вавилон, възможно най-скоро. Асирия се превърна в голяма и мощна държава, брутално потискайки всякакви опити да се отърве от силата си.
Въпреки това населението на Вавилонското царство редовно воюва срещу нашествениците, вдигайки въстания. В резултат на бруталното потискане на следващия от тях през 689 г. пр.н.е. д. Асирийският цар Синахехериб наредил пълното унищожение на Вавилон. Но въпреки това борбата продължи.
Асирия обаче постепенно отслабва и губи контрол над много земи. В края на VII век. Преди новата ера. д. след смъртта на цар Ашурбанипал властта в Асирия е завзета от узурпаторите. Това потопи държавата в бездната на гражданската борба, което позволи на назначеният владетел на Вавилония Набопаласар да се обяви за цар през 626 г. пр. Н. Е. д. Така започнала ерата на Новото вавилонско царство.
Формирането на Новото вавилонско царство
По рождение новият цар Набопаласар е халдейски, така че династията, която основава, също се нарича халдейска. В първите години на царството си той все още е принуден да се бори с Асирия. В тази война Новото вавилонско царство намери съюзник - Медиа.
Благодарение на обединението на силите, през 614 г. пр.н.е. д. успява да превземе центъра на асирийското царство - Ашур и след 2 години вавилоно-медианските войски успяха да обсадят и превземат столицата Ниневия чрез щурм от буря за три месеца. Последният асирийски цар, без да иска да се предаде, се заключи в двореца си и го подпали. Асирийското царство всъщност престана да съществува.
Оцелелите части на асирийските войски обаче продължават съпротивата още няколко години, докато най-накрая не са победени близо до Каркемиш. Земите на падналата държава бяха разделени помежду си от Вавилонското царство и Медия. За да запази толкова големи територии, вавилонският цар трябваше да се бие с Египет и да отблъсне съпротива в Сирия, Палестина и Финикия.
Царство на Навуходоносор II
Царството на Навуходоносор II е през 605-562 г. Преди новата ера. д. Именно той трябваше да реши най-сложните задачи на Новото вавилонско царство. Сред другите военни победи той побеждава еврейското царство на евреите. Вавилонският цар се възкачил на трона на завладяна държава. Този успех обаче не беше одобрен от бившия съюзник - Мид. За да избегне атака от тази страна, Навуходоносор издигна стена по границата с Медия.
Вавилон продължи военната политика за подчиняване на евреите, армията успешно проведе редица кампании срещу Йерусалимската и еврейската държави. В резултат Навуходоносор задържа Палестина зад царството, като прогонва египетските власти оттам. Той дори направи набези в Египет, които не бяха увенчани със сериозен успех. Вавилония обаче успя да постигне окончателното отхвърляне на претенциите на Египет към Палестина и Сирия.