Известната картина на Рембранд „Данае“ представлява интерес не само за майсторското дело на холандския художник, но и за тежката му съдба. В края на миналия век те се опитаха да го унищожат и реставраторите трябваше да отделят дванадесет години за реставрацията на платното.
Рембранд създава своя „Дунав“ в продължение на единадесет години, започвайки от 1636 година. Като сюжет художникът използва древногръцкия мит за Данай. Днес всеки може да види картината в Ермитажа, тя се намира на втория етаж на основната сграда в залата, където са изложени произведения на художници от фламандските и холандските училища.
Сюжетът на картината
В луксозното си легло лежи красива гола жена. Топлата слънчева светлина попада в стаята и жената протегна дясната си ръка към него, сякаш се опитва да докосне. Тя не е красива в съвременния смисъл на думата - големи бедрата, пълен корем, криволичещ. По времето на Рембранд обаче именно такива жени са били истински символи на красотата.
На заден план наднича стар слуга, а над главата на главния герой на картината художникът изобразява страдащо бебе с крила.
Картината е базирана на древногръцкия мит за красивия Данай. Цар Акрисий, владетел на град Аргос, научи от предсказателите, че ще умре по вина на собствения си внук, когото щерката му Данаи ще му роди. За да заблуди съдбата, кралят решил да скрие дъщеря си в подземна медна къща. Въпреки това, Бог Зевс успя да влезе в покоите на Данай, изсипвайки златен дъжд. След посещението на гръмотевица Данаи роди син Персей, който впоследствие наистина уби дядо си.
Проникването на Зевс в златист дъжд към изнемогващ пленник беше често заговор за художниците от онези времена. Подобни картини има в Тициан, Госарт, Климт, Колергио. Всички те обаче изобразявали на платна златния дъжд, за който се споменава в мита. В Рембранд няма дъжд и възниква логичният въпрос - наистина ли е основата на картината митът за Дунав?
Рентгеновите изследвания, проведени в средата на ХХ век, показаха, че първоначално все още имаше златист дъжд. А това означава, че картината все още е посветена на красивата дъщеря Акрисий, затворена от собствения й баща в тъмницата.
История на създаването
Първата версия на Данай е написана през 1636 г., две години след сватбата на холандския художник със съпругата му Саксия. В гола жена Рембранд въплъти чертите на любимата си съпруга, с която често правеше героинята на своето произведение.
Семейното щастие на влюбените обаче било краткотрайно. Лошото здраве не позволи на Saxia да придобие здраво потомство. Всички деца починаха в ранна детска възраст, само едно успя да оцелее - Тит. След раждането си Саксия живя девет месеца, след което почина. Оплаквайки загубата на съпругата си, Рембранд намери нова любов в лицето на Гертие Диркс, който след смъртта на Саксия стана бавачка на Тит.
След като намери утеха в лицето на Гертие, през 1642 г. Рембранд се върна към картината и я преписа. Именно тази коригирана версия достигна до наши дни.
Както е показано от рентгеновата снимка, художникът промени лицето на Данай и тя започна да прилича на Гертие Диркс повече от покойната съпруга на художника.
В допълнение Данаи първоначално гледаше не към светлината, а към златистия дъжд, който се лееше отгоре. В първото издание на снимката ръката е обърната с длан надолу, символизирайки сбогом, а във второто е поканително повдигната нагоре. В лицето на златния Купидон над леглото на жената също са настъпили промени. Ако в първата версия беше весел, то във втория изглеждаше страдащ, сякаш оплакваше щастието, преминало със смъртта на Саксия.
Друг важен нюанс, който беше определен чрез рентген, е свързан с отсъствието във втората версия на снимката на покривалото, покриващо бедрата на Данай. С негова помощ Рембранд сякаш защитаваше интимността на жена си, но той не искаше да прави това с Диркс.
Първоначално Рембранд не е планирал да продава „Данаи“, това е било скъпо за него като спомен за изгубената любов. След смъртта на съпругата му обаче финансовото положение се влоши рязко. Поръчките бяха по-малко, а дълговете само нарастваха. През 1656 г. художникът обявява фалит. Цялото имущество, включително къщата, беше разпродадено, а Данай изчезна от поглед за сто години. Следващите препратки към нея са свързани с името на Катрин Велика, която придоби картината за Зимния дворец от роднините на известния колекционер от Франция Пиер Кроц.
Автопортрет в Данае
Освен младата жена, художникът е изобразил стара снимка на снимката, която според мита е поставена на Данаи от баща си. Ако обаче погледнете отблизо старата жена, тогава по грубите й черти на лицето можете да разпознаете самия Рембранд! Версията се потвърждава от автопортрета на художника, на който е изобразен в подобна барета.
Трябва да кажа, че автопортретите не бяха рядкост за холандския художник. В картината „Възвишение на кръста“ в краката на разпнатия Исус авторът на картината се вижда много ясно. Също така на платно „Блудният син в кръчмата“ отново изобразява Рембранд в образа на весел откровител.
Вандалски акт
Един слънчев юнски ден през 1985 г. ненатрапчив мъж на средна възраст посети Ермитажа. След като намери стая с картини на Рембранд, той попита работниците в музея кои от най-ценните произведения са представени. Научил, че това е Данаи, мъжът се приближи до платното и бързо го прониза с нож няколко пъти. Оставяйки зееща дупка в снимката, посетителят пръска сярна киселина върху снимката. Течността попадна на гърдите, лицето и краката на Данай, по платното започнаха да се появяват мехурчета и цветът започна да се променя. Изглеждаше, че великото дело на Рембранд е безнадеждно покварено.
Вандал се оказа жител на Литва Брунус Маджияс. Той обясни действията си с политически убеждения (Брунус беше литовски националист). По-късно той се отказа от тази версия, казвайки, че мрази жените повече от всичко и иска да спре развратът, въплътен в образа на Данай. След известно време литовският вандал отново промени показанията си, заявявайки, че по толкова необичаен начин реши да привлече вниманието на обществеността.
В края на август 1985 г. съдът в Дзержински намери престъпника за безумен и го изпрати на задължително лечение в психиатрична болница в Черняховск. След шест години в болницата, Maigijasa е преместен в подобна институция в Литва, откъдето успешно напуска веднага след разпадането на Съветския съюз.
Брон Мейгис никога не се разкайваше за постъпката си и не съжаляваше за постъпката си. Освен това той каза, че самите служители на музея са виновни за случилото се, защото лошо пазели шедьовър на световното изкуство.
