Постоянният израз "промяна шил за сапун" се използва в речта често, но не винаги правилно. Причината за това е не много ясно разбиране на значението му. И това не е изненадващо, тъй като дори учените имат няколко версии за значението на тази фразеология.
Лексикалното значение
Според „Речника на руските фразеологични единици“, комбинацията „размяна на шил за сапун“ означава „да направите безполезна късоглед обмен“. Въпреки това, проучванията показват, че често местните говорители използват тази фраза, за да означават „избират най-лошото от лошото“ или „правят размяна на ненужни неща за по-подходящ“. Такъв полисемантизъм възниква с оглед спецификата на езиковите свойства на фразеологичните единици, тъй като тяхното значение не се извлича от сумата от значенията на компонентите на фразата. По правило трябва да се търси произходът на значението на „крилати изрази“ в историята на тяхното възникване.
Ако разгледаме отделно лексикалното съдържание на думите "промяна", "шил" и сапун ", все още не е ясно защо тези елементи трябва да бъдат заменени и защо тези обекти са избрани за завършване на действието. Тоест, какво общо има шилото" и сапуни, така че да възникне самата идея за отливане? Какви свойства обединяват тези обекти, правят ги свързани дотолкова, доколкото замяната на един с друг става възможна? Това не следва от лексикалното значение на езиковите единици: шил е инструмент, представляващ дебела игла с дървена дръжка; сапунът е специално вещество, използвано като хигиенно средство. На пръв поглед те нямат нищо общо, във всеки случай, в очите на съвременния човек. Ето защо е необходимо да се внимава със съветите на прословутия Козма Прутков "виж корен" и се обърни към историята на произхода на израза.
етимология
Най-разпространената версия е тази, според която фразата „промяна шил за сапун“ идва от ежедневието на обущарите. В старите времена металният връх на инструмента е бил направен от желязо и затова бързо ръждясва и става много трудно да се пробие упоритата кожа. Следователно той беше разтрит с пръчка сапун, което направи възможно значително улесняване на трудовия процес. Следователно и двата предмета бяха абсолютно необходими за обущаря и не беше практично да се разменят един с друг. Наистина, без шиене или без сапун, стана невъзможно да се работи. От това следва търсеното лексикално значение на съвременната фразеология.
Появата на други семантични варианти се обяснява с наличието на алтернативен вариант на етимологичното значение на идиомата, според който тя се връща към диалектическия израз "променя шила за купчина". Някои учени смятат, че първоначалната форма на фразеология е била точно това. Някога купчина се наричаше дебел пирон или шип с голяма глава, който се използваше за играта. Следователно значението на фразата беше някак различно: обменът на неща, необходими в работата за безполезна дрънкулка. Обаче по-късно думата „купчина“ излезе от употреба и „сапун“ беше поставен на нейно място, вероятно поради появата на римата „шип-сапун“.
