Еднопартийната система е вид политическа система, при която една политическа партия има законодателна власт в държава. Всякакви опозиционни партии или са забранени, или нямат право на власт.
Инструкция за употреба
1
Политическата партия е специално обществено сдружение, чиято цел е да контролира политическата власт в държавата или всяко друго участие в управлението от държавата. Такова участие е възможно с помощта на представители в държавните органи и / или местните власти. Почти всяка партия има своя собствена програма, която съдържа списък на партийните цели и планираните начини за постигане на такива цели. Характерът на партийната система на една държава се определя от степента на реално участие на партиите във формирането на държавни и общински органи.
2
Вариант на еднопартийната система е случаят, когато в държавата има други партии, които са длъжни да признаят лидерството като основна в съответствие със закона. В този случай ситуацията вътре в партията може да бъде по-важна от позицията в държавния апарат. Може би най-яркият пример за държава, в която е имало еднопартийна система, може да се нарече СССР (Въпреки това в СССР никога не е имало забрана за създаване на други партии).
3
В политически системи, характеризиращи се като еднопартийни, дейността на други партии не е забранена. Освен това изборите се провеждат редовно, което от своя страна създава значението на волята на хората. Управляващата партия винаги печели изборите, без значение колко голяма е опозицията. Чрез такива избори управляващата партия има възможността да актуализира своя кадърен потенциал, да промени програмата и да дискредитира опозицията, създавайки видимостта да изпревари последната в областта на новите идеи.
4
Еднопартийната политическа система води до пълна реорганизация на цялата политическа система. Наблюдава се пълно сливане на партийния и държавния апарат. Нещо повече, законодателната власт всъщност преминава към партийното ръководство, което използва държавата просто като административен механизъм за изпълнение на своите решения и реализиране на идеите си.
5
Държавният бюджет всъщност се превръща в партиен бюджет, което значително укрепва позицията на управляващата партия. Обществените организации губят своята полезност, защото да се превърне в инструмент в ръцете на управляващата партия, като доближи тоталния контрол на властта над народа. По този начин гражданското общество практически е унищожено - понятието за законност става формално, тъй като самата власт се поставя над закона.
6
Целите на управляващата партия стават приоритет за цялата държава. Създава се официална идеология, редактирана от управляващата партия. Тази идеология става задължителна за всички учебни програми и напълно изключва свободата на мисълта. Институцията на правата и свободите на човека се унищожава, тъй като партийните цели получават по-голям приоритет. Човек се разглежда само като инструмент, средство за реализиране на интереса на партията.
7
Така еднопартийната система неизбежно води до появата на диктаторски режим с тотален контрол на една партия над държавата и обществото. Пример са еднопартийните системи, съществували в нацистка Германия и фашистка Италия.
