Една басня е кратък разказ, обикновено изразен в поетична форма. Целта му е да отразява отношението на автора към определен персонаж, да изрази някакъв морализатор, да се подиграе с пороци и недостатъци, както присъщи на всеки конкретен човек, така и на голяма група хора и дори на цялото общество като цяло.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/98/chto-takoe-basnya.jpg)
Не само хората могат да действат като герои на басни, те могат да бъдат и животни, растения и дори предмети. В тези случаи авторът им придава човешки черти: способността да говорят, черти на характера и т.н. Лесно е да се разбере, че един фабулист се нуждае от специален талант, защото той не само трябва да му бъде казан „с няколко думи за много“, но и да го направи красиво, умело, като заинтересува читателя. Най-известният фабулист на древността е известният полу легендарен Езоп, живял, според историците, през 6 век пр.н.е. Трудно е да се каже дали има повече истина или измислица в информацията за живота му. Но без съмнение, това беше много изключителен, талантлив човек. Неговите остроумни и ярки прозови басни бяха много популярни, оказаха голямо влияние върху последващото развитие на литературата. От собственото му име възникна концепцията: „Езопийски език“. Това означава, че авторът на баснята я пише сякаш алегорично, като иска да скрие истинското значение на думите си, но в същото време е достатъчно ясно, за да може интелигентен, проницателен читател да разбере за какво всъщност става въпрос. В по-късен период жанрът на баснята буквално разцъфтя. От европейските автори, безспорно, най-фрапиращият фабулист е французинът Жан де Лафонтен, живял през 17 век. Творбите му, написани на блестящ, образен език, изобилстват от философски разсъждения и лирически отклонения. Лафонтен описва буквално всички аспекти на живота, човешките недостатъци и пороци, но в същото време се опитва да избегне прякото „морализиране”, укорното назидание. Неговите басни все още се считат за образцови. В Русия имаше и много квалифицирани фабулисти, например Тредяковски, Сумароков, Дмитриев. Но, разбира се, Крилов е много по-висок от тях (1768 - 1844). На първо място, защото са написани на безупречно литературен и в същото време наистина народен език, близък и разбираем за всеки човек. Изображения на безсмъртен Крилов - Лебед, Рак и Пайк, които се съгласиха да носят колички с багаж; лисица-крадец, която се е задължила да пази чужди кокошки; глупава самодоволна Маймуна, която не знаеше как да използва очила; арогантен коварен Вълк, погрешно се качи в развъдника; и много други, отдавна са станали общи съществителни имена, както и изрази като „нещата все още са там“.