Специално място в Светото писание на Стария Завет е заето от събитие, което обърна хода на развитието на човешката история. Мнозина са чували за падането на първите хора и изгонването им от рая. Някои изявени художници дори се обърнаха към тази тема в своите творби, записвайки този момент върху платна, превърнали се в безсмъртни шедьоври на световната живопис.
Православието се отнася до деянието на човек, извършил първия грях. Библията описва това като ядене на забранения плод от дървото на познанието за доброто и злото, след което хората са изгонени от рая.
Същността на греха беше в избора на човек, който да не се подчинява на единствената Божия заповед. Последното беше дадено, така че човек със своя свободен избор постоянно да се подобрява в доброто (живот според Божията заповед). Библията казва, че след като са яли забранения плод, хората са успели да разграничат доброто и злото. Именно в това време злото влиза в човешкия живот, а падането на човека променя естеството на хората. Така в християнството злото се разбира като свободен избор на волята на личните същества в опит да се наруши божественият закон. След като влезе в света, грехът (злото) прониква в природата на човека, променяйки го радикално.
Така човешката природа става предразположена към греха. Тя губи своята първоначална святост и благодат. Грехът вече не е просто нарушение на закона, а болест от човешка природа, която се нуждае от лечение. Човек на естествено ниво има желание и желание за грях. Ето защо Христос идва на света, за да спаси човека и да даде възможност на хората да очистят душите си от греха. Самата природа на хората обаче остава повредена. Незаменима последица от увреждането на човешката природа според учението на православното християнство е физическата смърт. Оказва се, че смъртта е била неестествена за човек, който е създаден „нито необходим смъртен, нито необходим безсмъртен“ (цитиран от свещеник Олег Давиденков „Догматично богословие“). Хората бяха предразположени към едни и други, в зависимост от избора на свободната си воля.
По този начин основните последици от падението за човешката природа бяха промяна в характера на хората, влизане в човешкия живот на смъртта и духовна склонност към греха.
