Евангелието ни казва, че Христос често се обръщал към хората с притчи. Те трябваше да събудят определени у човека морални чувства. Христос използва притчи като образи за по-ясно разбиране на основните морални истини на християнството.
Притчата за митаря и фарисея е изложена в Евангелието на Лука. Така Светото писание разказва за двама души, които влязоха в храма да се помолят. Единият беше фарисей, другият - митарин. Фарисеите в еврейския народ се наричали хора, които имали статут на експерти по Светото писание на Стария Завет. Фарисеите бяха уважавани от хората, те можеха да бъдат учители по религиозно право на евреите. Данъчните се наричаха събирачи на данъци. Хората се отнасяха с такова презрение.
Христос ни казва, че фарисеят, влизайки в храма, застанал по средата и гордо започнал да се моли. Учителят по еврейски закон благодари на Бога, че не е толкова грешен като всички останали. Фарисеят спомена за задължителни пости, молитви, които извършваше в слава на Господа. В същото време беше казано с усещане за суета. За разлика от фарисея, митарят скромно застана в края на храма и се биеше в гърдите със смирени думи, че Господ да бъде милостив към него грешник.
Христос, като завърши историята си, обяви на хората, че именно митарят излезе от храма, оправдан от Бог.
Този разказ означава, че човек не трябва да има гордост, суета и самодоволство. Митарят беше луд пред Бога, тъй като той се възхваляваше повече, забравяйки, че всеки човек има определени грехове. Митарят показа смирение. Той изпита дълбоко чувство на покаяние пред Бога за живота си. Ето защо митарят скромно се раздели и се помоли за прошка.
Православната църква казва, че смирението и разбирането на греховете, заедно с покаяното чувство, възвисяват човек пред Бога. Това е обективен поглед върху нечията греховност, която отваря човек към пътя към Създателя и възможността за морално съвършенство. Никое познание за Бога не може да бъде полезно, ако човек се гордее с тях и се постави над другите хора.
