Какво е първично - дух или материя? Учените спорят за това през цялата история на науката за философията. Материалистите признават примата на всички материални неща, т.е. реална. Всички субекти, казват те, са образувани от материя. Идеалистите, напротив, твърдят, че духът винаги е съществувал и целият външен свят е проява на духовно битие.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/23/chem-otlichaetsya-filosof-idealist-ot-filosofa-materialista.jpg)
Същността на философията на материализма
Философската доктрина за материализма се появи в ерата на древността. Философите на Древна Гърция и Древния Изток разглеждали всичко в околния свят, независимо от съзнанието - всичко се състои от материални образувания и елементи, твърдят Талес, Демокрит и др. В епохата на новата ера материализмът придоби метафизична насоченост. Галилео и Нютон казаха, че всичко на света се свежда до механистичната форма на движението на материята. Метафизичният материализъм е заменен от диалектически. Постоянният материализъм се появи в теорията на марксизма, когато основният принцип на материализма се разпростира не само върху материалния свят, но и върху природата. Фейербах посочи непостоянен материализъм, който разпознаваше духа, но свеждаше всичките му функции до създаването на материята.
Философите-материалисти твърдят, че единственото вещество, което съществува, е материята, всички образувания се формират и в процеса на взаимодействие на различни материи се образуват явления, включително съзнанието. Светът съществува независимо от нашето съзнание. Например, камък съществува независимо от представата на човека за него и това, което човек знае за него, е ефектът, който камъкът има върху човешките сетива. Човек може да си представи, че няма камък, но от това камъкът няма да изчезне от света. Така че, да речем философите-материалисти, първо съществува физическото, а след това и психическото. Материализмът не отрича духовното, той просто твърди, че съзнанието е второстепенно за материята.