В средата на 80-те години на миналия век, под ръководството на лидера на КПСС Михаил Горбачов, в СССР започват мащабни трансформации в политиката и икономиката, наречени перестройка. Няколко години реформи не помогнаха за създаването на „социализъм с човешко лице“. В началото на 90-те години Съветският съюз престава да съществува като единна държава.
Инструкция за употреба
1
Съветското ръководство беше подканено да започне перестройката от негативни явления в политическия и икономически живот на страната. На новото ръководство на страната се стори, че е достатъчно да се даде ускорение на икономиката, да се създадат условия за преход към свободното развитие на националната икономика, да се осигури прозрачност, така че страната да излезе на преден план в света. Първият етап на перестройката, който започна през 1985 г. и продължи около две години, беше посрещнат с ентусиазъм в обществото.
2
До края на 80-те обаче стана ясно, че „преустройството“ на старата административна система на държавната администрация няма да доведе до желаните резултати. Затова беше предприет курс за въвеждане на принципите на пазарната икономика в икономиката, което беше първата стъпка на страната към капитализма. В края на десетилетието страната беше в остра политическа и икономическа криза, която изискваше радикални решения.
3
През лятото на 1988 г. започва вторият етап на трансформациите на перестройката. Започват да се създават кооперации в страната и по всякакъв начин се насърчава частната икономическа инициатива. Предполагаше се, че след три-четири години СССР ще може да се интегрира напълно в световната система на капиталистическата икономика, наречена „свободен пазар“. Подобни решения коренно нарушиха всички предишни принципи на съветската икономика и нарушиха идеологическите основи. Комунизмът в СССР до началото на последното десетилетие на XX век престава да бъде доминиращата идеология.
4
Пътят към пазара се оказа изключително труден. През 1990 г. на рафтовете на домашните магазини почти не останаха никакви стоки. Парите, които бяха в ръцете на населението, постепенно престанаха да бъдат мярка за просперитет, защото нямаше какво да се купи. В страната нараства недоволството от хода на правителството, което очевидно изпраща обществото в застой.
5
Партийното ръководство започна третата фаза на перестройката. От партийните лидери се изискваше от служителите да разработят програма за преход към реален пазар, в която да има частна собственост върху средствата за производство, свободна конкуренция и независимост на предприятията. На този фон до средата на 1990 г. B.N. Елцин всъщност формира в Русия собствен център на политическа сила, независим от централното ръководство.
6
Перестройката се отрази на вътрешнополитическите процеси, протичащи в страната. През юни 1990 г. руският парламент прие Декларацията за суверенитет, която отмени приоритета на законите за съюз. Примерът с Русия стана заразен за други републики на СССР, чиито политически елити също мечтаеха за независимост. Започва така нареченият „парад на суверенитета“, който бързо доведе до действителното разпадане на Съветския съюз.
7
Повратният момент в руската история, който сложи край на перестройката, бяха събитията от август 1991 г., по-късно наречени „августовски путч“. Група висши ръководители на СССР обяви създаването на Държавния комитет за извънредно положение (GKChP). Но този опит да върне страната в предишния си политически и икономически канал беше осуетен от усилията на B.N. Елцин, бързо се зае с инициативата.
8
След провала на путча настъпват фундаментални промени в системата на властта на СССР. Няколко месеца по-късно Съветският съюз се разпада на няколко независими държави. Така приключи не само перестройката, но и цялата ера от съществуването на голямата социалистическа сила.
