Чарлз Буковски не е като никой. Стилът му е разпознаваем, "мръсният му реализъм" е завладяващ. Почти всички негови творби са автобиографични, тоест той е бил не само талантлив писател, но и много интересен, необичаен човек. Човек, който отдавна е губещ, но все пак успя да постигне признание
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/45/charlz-bukovski-biografiya-karera-i-lichnaya-zhizn.jpg)
Ранните години
Чарлз Буковски е роден в Европа - в немския град Андернах през 1920 година. Майка му беше шивачка по професия, а баща му (неговото име беше Хенри) беше войник в американската армия. През 1923 г., поради икономически проблеми в родната си страна, семейството се премества на друг континент, в Щатите - първо в град Балтимор, а след това в Лос Анджелис.
Връзката на Чарлз с баща му не се разви от детството - той беше привърженик на жестоки методи на възпитание. Когато Чарлс беше на шестнадесет години, той се прибра вкъщи пиян. Баща реши да го научи на урок за това. Но този път младежът решил да се отдръпне и ударил баща си в челюстта. След този инцидент Буковски-младши вече изобщо не пипа сина си.
След като завършва училище, Чарлз посещава часове в колежа в Лос Анджелис, но почти веднага се разочарова от обучението си. През следващите шест месеца Буковски работеше в различни нископлатени работни места и прекарваше свободното си време в барове, изпомпвайки се с алкохол (ще остане пристрастен към зелената змия за цял живот). Тогава той напусна Лос Анджелис и започна да се скита из Америка.
Писане на кариера и авторски романи
Младият писател активно съчинява стихове и разкази до 1945 г. - няколко списания дори публикуват негови творби. Но Буковски осъзна, че не може да направи бърза кариера в литературния свят. Върна се в родителския си дом в Лос Анджелис и се отказа от писането цели десет години.
Едва в средата на петдесетте години той отново започва да пише поезия и проза. И постепенно (благодарение на публикации в списания с малки тиражи) се превръща в видна фигура в бохемската среда. И в края на шейсетте години той започва да води рубриката "Записки на стария козел" в лос Анджелисовото издание на "Отворен град", което допълнително увеличава разпознаваемостта му.
През 1971 г., след като се пенсионира от пощенския пост, Буковски пише за кратко време, двадесет дни, романа „Поща“. Този роман направи Буковски известен както в САЩ, така и в европейските страни. След това Буковски ще напише още пет романа - Factotum, Women, Ham Bread, Hollywood (този роман разказва за работата по филма Pian, към който Буковски композира сценария) и Waste Paper. За романа „Отпадъчна хартия“ също заслужава да се спомене особено: той се различава от всички останали по това, че на практика няма автобиографични подробности. Освен това тя е публикувана още при смъртта на Буковски.