Отношението към президента Елцин е двусмислено, но със сигурност не можете да го наречете равнодушен. За някои той се превърна в олицетворение на свободата, човек, който изведе Русия от трудна криза и не позволи окончателното падане на авторитета на руската държава на световната сцена. Други, свързани с него, пълното обедняване на руснаците, разпалено престъпление. Но в едно мнение всички са единни: президентът Борис Николаевич Елцин беше човек, който обичаше своята страна, отдаден на нея и правеше всичко, което беше по силите му за нейния просперитет.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/20/boris-elcin-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Начало на пътуването
В село Бутка, което е удобно разположено в южната част на област Свердловск, на 1 февруари 1931 г. е роден бъдещият президент на Русия. Родителите на Борис Николаевич бяха обикновени съветски хора. Отец Николай Игнатиевич ръководи малка фирма, специализирана в изграждането на битови и жилищни съоръжения. Майката Клавдия Василиевна беше шивачка.
На петгодишна възраст Борис се преместил с родителите си от селото в малкото градче Березняки, което се намирало в Пермския край. Малкият Елцин отиде на училище, за да учи тук. Веднага показа лидерските си качества и беше назначен за ръководител на класа. Борис учи добре. Оцелелият документ за образование предполага, че той е бил солиден барабанист. Момчето постигна особен успех в алгебрата, геометрията, науката, географията, астрономията и немския език. По тези учебни предмети той имаше петици. Единственото, което накуцваше при този ученик, беше дисциплината. Беше трудно да го наречем образцово, тъй като Борис беше виждан повече от веднъж в училищни двубои. Колегите го уважаваха и малко се страхуваха заради горещия нрав и борбен характер.
Борис Николаевич получи висшето си образование в Уралския политехнически институт. Младият мъж решил да следва по стъпките на баща си и започнал да усвоява професията на строителен инженер, която беше престижна по онова време. Успешно „гризейки гранита на науката“, младият Елцин активно се занимаваше със спорт. Той беше висок и атлетически сложен и затова прилагаше естествените си данни във волейбола. С течение на времето, показвайки забележителни способности в спортна игра, Елцин изпълни стандарта за майстори на спорта на Съветския съюз, а по-късно му бе поверено да тренира женския отбор по волейбол. Там той се срещна с бъдещата си съпруга Анастасия (Найна) Гирина.
Дълго време младите хора криеха взаимна симпатия един от друг, опитвайки се да поддържат само приятелска комуникация. Но с течение на времето те разбраха, че вече не могат да удържат чувства. Внушителният младеж привлече вниманието на много хубави момичета в института, но сърцето му беше завинаги дадено на Найна. Борис Елцин страстно се влюбил в миниатюрно, весело и талантливо момиче и тя си отговори.
След като завършва института, Борис Николаевич получава работа в строителния тръст в Свердловск. Младият специалист започва уверено да се изкачва по кариерната стълбица. През 1961 г. Елцин влиза в редиците на Комунистическата партия на Съветския съюз. Това беше важна стъпка към развитието на кариерата. Всъщност по това време, влизайки в КПСС, човек получава своеобразен „билет за живот“. Без членство в партията разчитането на успешна кариера беше безполезно. По този начин, от обикновен инженер, Елцин е повишен в главен инженер на строителния тръст. Няколко години по-късно Борис Николаевич е назначен за ръководител на Свердловския дом за строителство.
Политическата кариера на Елцин
Присъединяването към Комунистическата партия на Съветския съюз беше началото на политическата кариера на Борис Николаевич. Неговата решителност, постоянство и способност да постигне целите си активно допринесоха за напредъка в политическата кариерна стълбица. Началото беше избирането му в Кировския окръжен комитет на КПСС.
През 1968 г. талантлив лидер е назначен на нова работа в Свердловския окръжен комитет на КПСС. Седем години по-късно Елцин става секретар на комитета. Сега той ръководи един от най-обещаващите региони на страната.
През 1976 г. Елцин става първият човек в района на Свердловск. Четиридесет и пет годишният лидер започна активно да развива своя регион. По време на управлението на Борис Николаевич постигна огромни резултати. В региона се подобри снабдяването с храна, изградени бяха нови селскостопански и промишлени съоръжения и бяха положени стратегически важни пътища.
От 1978 г. кариерата на Борис Николаевич Елцин се развива динамично. Член е на Върховния съвет на СССР, а от 1984 г. става член на неговия Президиум.
През 1985 г. Елцин е преместен в Москва. Дейността му продължава да бъде координацията на строителството на жилищни и промишлени съоръжения.
След известно време Борис Николаевич стана първи секретар на МКК на КПСС. Този исторически период бе белязан от факта, че Елцин изпадна във водовъртеж от политически страсти и манипулации, в резултат на което отношенията му с КПСС бяха прекъснати. В този момент популярността и авторитетът му сред електората е най-висок. От обикновен партиен функционер той се превръща в алтернативен лидер на страната. Така на 12 юни 1991 г. Борис Николаевич Елцин става президент на РСФСР. Той не дойде на тази длъжност, тъй като беше наследник, както в периода на автокрацията и не беше номиниран от партийния елит, както в съветските времена. Той стана първият президент, избран някога от руския народ.
Оставка на президента
Разпадането на Съветския съюз разтърси рейтинга на Борис Николаевич като президент. Това беше улеснено от проведените от него радикални реформи. Ситуацията се влоши от войната в Чечения. Тогава той ще бъде наречен резултат от безмислената политика на Елцин за осигуряване на регионите независимост от центъра. Но руският народ продължава да живее търпеливо с надеждата за по-добро бъдеще. И през 1996 г. Борис Елцин печели точния брой гласове, за да бъде избран за втори президентски мандат. Но махалото е лансирано и страната продължава да се плъзга в бездната на бедността и беззаконието. Външният дълг на държавата расте като снежна топка. Хората започват да мърморят и все повече се чуват призиви за оставката на президента. Самият Елцин се чувства физически много болен. Лидерът на държавата решава да подаде оставка като президент на Руската федерация. В нощта на 31 декември 1999 г. той съобщава това по телевизията. Владимир Владимирович Путин става негов наследник.
23 април 2007 г. Борис Николаевич Елцин почина. Русия се сбогува с първия народен президент. По време на управлението си Русия преживя много труден момент. Това беше период на тежки катаклизми, лична трагедия и сериозни загуби. Но да се каже, че това е единствената вина на царуването на Борис Николаевич означава да бъде несправедлив. По това време Елцин беше начело и направи всичко възможно, за да не се срине страната напълно в бездната на несъществуването.