Нарича се най-значимият, най-известният танцьор на ХХ век.
Рудолф Нуриев е балетна легенда, свири в Съветския съюз и в чужбина. Неговият известен скок беше включен в антологията на балетното изкуство, а постановките, поставени от него, влязоха в съкровищницата на световния балет.
Бъдещият танцьор е роден през 1938 г. в Иркутск - както е записано в официалните документи. Всъщност всичко се случи във влака, на гарата край Иркутск, поради което е записано в метриката.
Военното му детство премина в Уфа, където той започна да танцува в ансамбъла на Дома на културата. Талантът му беше забелязан и поканен в карбалета на Уфа Опера, а на 16 той стана член на трупата.
Година по-късно той вече учи в хореографско училище в Ленинград, а след дипломирането му е приет в трупата на Ленинградския театър за опера и балет.
Балетна кариера
Първата му вноска на сцената беше много топло приета - това беше ролята на Фрондосо в балета „Лоренсия“. Малко по-късно той отива на VII Световен младежки фестивал във Виена, където получава златния медал. Оттогава кариерата му върви нагоре, той се превърна във важен човек в трупата, поверени му бяха сложни партита. Театърът продължи на чуждестранни турнета, а името на Нуриев неизменно беше в списъка на „гостуващите“.
Тогава Рудолф получи виза да пътува до Франция, за да изиграе в Парижката опера. Но няколко дни след пристигането дойде инструкция - да се върне художникът в СССР за всякакви нарушения. Нуриев разбра много добре, че ще бъде в затвора в родината си, поиска политическо убежище във Франция и го получи. Истинската причина за искането да се върне в страната, както се оказа, беше нетрадиционната ориентация на танцьора, която той не скри.
И едва през 1985 г. Нуриев пристига за три дни в погребалния дом на майка си. В същото време на властите беше забранено дори да говорят с него на тези, които го познават.
Шест месеца след като получи политическо убежище във Франция, Нуреев се премести в Лондон заедно със своята партньорка Марго Фонтейн. Те се изявяват на сцената на кралския балет „Ковънт Гардън“, публиката възторжено приема изпълненията им, а дуетът им все още се счита за еталон.
Няколко години по-късно Нуриев играе във Виенската опера, получава австрийско гражданство. Концертите му обаче се провеждат в различни страни, почти без прекъсване - 200 концерта годишно. Рудолф Нуриев работи така, сякаш е обсебен, сякаш не може да спре: до 1975 г. той вече танцува в 300 изпълнения годишно.
Освен това той успява да се снима във филми: в допълнение към документалните филми за балета в портфолиото му има два игрални филма. В биографичната драма „Валентино“ той играе ролята на Рудолф Валентино, а в мелодрамата „На поглед“ - ролята на Даниел Желин.
Нуриев също самостоятелно поставя постановки, включени в златния фонд на балетната класика.
През 80-те години Рудолф Нуриев ръководи трупата на Парижката гранд опера и въвежда много иновации там. По-специално, той даваше на младите артисти да танцуват, което беше иновативна техника. И когато не можеше да танцува, той започва да дирижира в същия театър
