Историята на съветската литература заслужава да бъде известна на потомството. Важно е и много интересно да се познават поетите и писателите на една отминала епоха. Николай Асеев е един от многото писатели, че е препоръчително да се помни ерудиран човек.
Детство и младост
Известният съветски поет е роден на 10 юли 1889 г. в дребно буржоазно семейство. Родителите живееха по това време в град Лгов, който все още се намира в провинция Курск. Бащата на Николай Николаевич Асеев, родом от семено благородно семейство, е работил като застрахователен агент. Майката, както беше обичайно в онези дни, беше заета с къщата. Когато детето беше едва на осем години, майката го нямаше. Момчето беше възприето от дядо си, който се отличи с добре четената си и добра памет. Именно той вдъхна на Никола вкус и любов към литературата.
От млади нокти Николай наблюдава как живеят хората в района, зелени поля, летят около есенните листа и снежна буря вие пред прозореца. През 1909 г., като получи основно образование в истинско училище, начинаещият поет заминава за Москва. Бащата настоява синът му да учи в търговска институция. Младежът не се чете отново с родителя, но паралелно с обучението си се занимава с творчество и прекарва цялото си свободно време в кръга на съмишленици. Той се среща с Владимир Маяковски и Борис Пастернак.
Във вихър от събития
Биографията на Николай Асеев като огледало отразява последователността на историческите събития. Когато започва Първата световна война, поетът е призван в армията. Но работата по думата не се прекъсва. Асей не стигна на фронта - разболя се от туберкулоза. Той възстановява. И по това време избухна първата революция. В разрушена социална буря животът се оказа труден. Николай заедно със съпругата си решават да променят местожителството си и заминават на Изток. С приключения и тревога стигнахме до Владивосток. Тук поетът активно се занимавал с журналистическа дейност.
През 1922 г. известният народен комисар по образованието Анатолий Василиевич Луначарски настоятелно го кани да се върне в Москва. Тук литературният живот вече беше в разгара си. Асеев, заедно с дългогодишни другари, участвали в създаването на „Левия фронт на изкуствата“. Вследствие на ентусиазма и свободата съветските поети създават своите шедьоври. Поемата на Асеев „Сини хусари“ бе включена в златния фонд на съветската поезия. Основата на работата беше съдбата на декабристите.
