Популярният домашен актьор, режисьор, сценарист и драматург - народният артист на Русия Андрей Сергеевич Смирнов - е известен на широката публика с режисьорските си произведения „Брестска крепост“ и „Имало някога жена“. Сложната творческа биография на талантливия режисьор през съветската епоха била свързана с цензурата, която „изрязала“ всички важни епизоди, обозначени като „идеологически вредни“ от неговите картини. И в съвременните творби той изпитва трудности от различен ред, включително и тези, свързани с финансовия аспект.
Роден московчанин и родом от творческо семейство (баща - известният писател Сергей Смирнов, написал романа "Брестска крепост") - Андрей Смирнов - успя да се реализира като режисьор и в трудни времена като "преследване на цензурата" и като актьор, Зад плещите на народния артист на Руската федерация днес има десетки режисьорски продукции и актьорски филми, които винаги се отличават със своята актуалност и философски смисъл.
Биография и кариера на Андрей Сергеевич Смирнов
12 март 1941 г. в предвоенна Москва се роди бъдещият идол на милиони домашни фенове. Въпреки креативната атмосфера в семейството, Андрей израства в полугладна среда, когато обгорелата страна се възстановява с големи затруднения след нацистката инвазия. Затова младежът е имал за цел да получи работна специалност. Честите посещения на театрални постановки и страстта към киното обаче играха добра услуга. Следователно, след като получава сертификат за средно образование, постъпва във VGIK в режисьорския отдел в студиото на известния Михаил Ром.
През 1962 г. Андрей Смирнов завършва гимназия и започва да развива професионалната си кариера. Докато е студент, той дебютира във филма с епизодични роли като актьор и засне два късометражни филма „Юрка - екип без команда“ (1961 г.) и „Хей, някой!“ (1962). И през 1964 г. излиза военната драма „Педя на земята“, която беше високо оценена от кинематографичната общност: зрители и професионални критици. Въпреки забележителния успех след подобен старт, по-нататъшното бързо изкачване не даде резултат.
Факт е, че всички режисьорски творби на Андрей Смирнов се отличаваха със своята жизненост и актуалност, които идеологическият патос отврати. И след цензурата на „чистката“ снимките се оказаха безлични и без значение. Пробивът дойде след премиерата на филма „Беларуска жп гара“ през 1970 г., който през 1971 г. беше удостоен с главната награда на филмовия фестивал в Карлови Вари.
След поредното „съкращаване“ от съветската цензура през 1979 г. на продуцентския филм „Вяра и истина“, Смирнов решава да спре режисьорската си кариера и преминава към актьорски филми, за да оцелее през „осемдесетте“. В момента филмографията му съдържа няколко десетки роли, сред които са филмите: "Червена стрела" (1986), "Чернов / Чернов" (1990), "Плащ на Казанова" (1993), "Дневник на жена му" (2000), „Идиот” (2003), „Московска сага” (2004), „Апостол” (2008), „Размразяване” (2013), „Оптимисти” (2017).
Режисьорските творби от последния период включват „Свобода на руски език“ (2006 г.) и „Имало някога жена“ (2011 г.).
А през лятото на 2017 г. Андрей Смирнов беше разочарован от неуспеха да заснеме филма „Французин“ (работно заглавие) поради липса на финансиране.
