Смята се, че политиката, провеждана от иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, хвърля иранското общество много години назад. По време на неговото управление правата на жените и демократичните свободи бяха силно ограничени. Президентът се стреми да отърве обществото от онези, които смята за нежелателни. При Ахмадинеджад много видни дейци на науката и културата загубиха възможността да участват в обществения живот на страната.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/62/ahmadinezhad-mahmud-biografiya-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
От биографията на Махмуд Ахмадинеджад
Бъдещият политически лидер на Иран е роден на 28 октомври 1956 г. в провинция Семнан. Предците на Ахмадинеджад са работили върху рисуването на килими. Бащата на Махмуд беше обикновен ковач. Семейството живееше бедно.
Махмуд получава солидно образование: през 1976 г. става студент в престижен университет - Техеранския университет за наука и технологии. Дипломната му квалификация е транспортен инженер. След дипломирането си Ахмадинеджад влиза в аспирантура, през 1997 г. защитава докторска дисертация.
Първи стъпки в кариера
Като студент Ахмадинеджад беше активен участник в анти-шахското младежко движение. Заедно със своите другари той издава религиозно списание. Когато шахският режим падна, Махмуд се присъедини към ислямската организация, която проповядваше свръхконсервативни възгледи и се застъпва за укрепване на единството на богословските училища и университети.
Има данни, че през 1979 г. Ахмадинеджад участва в акция за изземване на служители на американското посолство като заложници. Според други източници първоначално Махмуд е планирал да завземе посолството на Съветския съюз, но неговите другари отхвърлят тази идея.
В началото на 80-те Ахмадинеджад, като част от специален отряд, преминава като доброволец към Иранско-иракската война. С какво точно се е занимавал по време на военните действия, не се знае. Съществуват обаче доказателства, че специални операции с негово участие са били извършвани в райони, обитавани главно от кюрди. Представители на опозицията многократно са уверявали обществото, че съвестта на Махмуд е измъчвала и екзекутирала онези, които са били наречени дисиденти.