Терминът „сантиментализъм“ се е образувал от думата „сантиментален“, която буквално в превод от френски означава: „чувствителен“. Така през XVIII век започва да се нарича литературна посока, която включва „чувствителна поезия“, „романтика в букви“, „сълзлива игра“.
Инструкция за употреба
1
Авторите, които се придържат към сантиментализма, се стремяха не само да разкрият подробно вътрешния свят на своите герои, но и да докоснат читателите, да събудят у тях съжаление и съчувствие. Сентиментализмът бързо стана много популярен, включително и в Русия. Основателят на този литературен стил в Русия беше известният писател, историк и държавник - Николай Михайлович Карамзин. Роден е през декември 1766 г. в семейството на пенсиониран офицер. Далечен прародител на бъдещия сантименталист е татарският Кара-Мурза, който премина на служба на руския цар. Името му, леко променено на руски, се превърна в фамилно име. Така възникна благородното семейство на карамцините.
2
Изпълнявайки волята на баща си, 16-годишният Николай през 1783 г. постъпва на служба в най-престижния гвардейски полк - Преображенски, но скоро се разочарова от военна служба и се пенсионира. Няколко години по-късно Карамзин заминава в чужбина. Той посети много големи градове, по-специално, Кьонигсберг, Париж. Резултатът от това пътуване, както и срещи и разговори на Карамзин с някои известни личности (включително Волтер), беше книгата „Писма на руски пътешественик“. Публикувана през 1791-1792 г., тя донесе много млад автор, който едва бе преминал двадесет и пет годишната граница, голяма слава и слава. И когато през 1792 г. е публикуван друг роман на Карамзин „Бедна лиза“, става напълно ясно, че зрял автор със свой собствен стил, стремящ се да разкрие максимално пълноценно вътрешния свят на човек, идва в руската литература.
3
Някои изследователи смятат, че именно от тези произведения произлиза съвременната руска литература, написана безупречно правилен и в същото време жив и образен език, без патос, метафори, претенциозност. В „Писма на руски пътешественик“ авторът сякаш споделя с читателя своите мисли за себе си, за своите мисли, чувства, които възникват, когато вижда красиви паметници, природни предмети, от срещи с известни хора. Той открито говори не само за своите възторжени впечатления, но и за периоди на меланхолия, домашна болест.
4
Много автори, възхитени и вдъхновени от „Писма на руски пътешественик“ на Карамзин, започват да създават подобни произведения. Въз основа на мотивите на тази книга скоро са написани Пътувания до Казан, Вятка и Оренбург през 1800 г. (Невзоров), Пътуване до Малка Русия (Шпаликов), Пътуване до Обедна Русия (Измайлов) и други. Ето как в Русия възниква и се развива сантиментализмът.
